За село Каменци


Пламен Николов

(статия от в. "Добруданска трибуна")

Горещ юнски ден. Часът е около 12. Движим се по главния път Добрич – Силистра.
Преминавамеграницата между двете административни области. След няколко километра свиваме вляво от главния път. Спускаме се по стръмен наклон към село Каменци.
Влизаме в населеното място и ни се струва, че смепопаднали в друга епоха. Къщи като тези в Каменци трудно могат да се видят в Добруджа – с високи дървени порти и дувари от дялан камък, иззидани с кирпич.

За село Каменци

От същия материал са и самите сгради, съхранили обаянието на отдавна отминали времена. Релефът край Каменци също спомага да приемем илюзията, че сме попаднали в село в полите на планината. Населеното място се намира в живописен каньон. Заобиколено е от стръмни, обрасли с гъсти гори хълмове и високи скали. Спираме до елокаменния храм, издигащ се в най-високата точка на селото. Според указателната табела, поставена на главния път, това трябва да е манастирът “Свето Вознесение Господне”. Пред една от къщите до храма се срещаме със 76-годишната Станка Парева. Тя е заета с ежедневните задължения – седнала на сянка пред портата си усърдно чепка вълна.
Посреща ни радушно. “Дошли сте да ни видите църквата. Хубава е тя, ама запустя – допреди няколко години имаше две монахини – сестрите Серафима и Юлита. И двете бяха на преклонна възраст и след като вече не бяха в състояние да се грижат и да поддържат храма заминаха в други манастири. Сега за църквата се грижи жена от селото, споделя Станка Парева.

Местните хора разказват, че през турското робство тук е имало голям мъжки манастир. Обителта била опустошена и подпалена от поробителите. Спасил се само един от монасите. Той се оттеглил в местността “Аязмото” /на 2 км от селото/ и заживял там като отшелник. Кладенчето, от което пиел вода има лековита сила, вярват местните хора. Преданието не казва кога точно са се случили драматичните събития. Предполага се, че е било много преди Освобождението. Храмът “Свето Вознесение Господне” е строен през 1906 г.Дяланите камъни за градежа му са доставени от намираща се наблизо кариера. За да съградят храма тук дошли майстори от Трънско. Цялото село е
положило доброволен труд и дарявало пари за строежа на църквата, разказва 76-годишният Димо Парев, който през целия си живот не е напускал Каменци. Местните хора са убедени, че храмът има божествена сила. Ако в него влезе искрено и силно вярващ християнин, молбата, която отправи към Бог, ще бъде удовлетворена.
Изключително оскъдни са сведенията за миналото на селото. Знае се, че тук е имало турско селище. Наричало се е Кайряк /камък/. В дъното на дола, заобиколен от стръмните хълмове, се намира чешма от турско време. Легендите гласят, че някъде около нея е заровено съкровище. Преданията са провокирали интереса на иманяри. Преди няколко години намерили плочата, изписана с арабски букви, счупена, а околността разкопана. Видяхме и дупка, облицована с камъни. Явно вътре е имало нещо. Може иманярите да са имали късмет, казва Димо Парев, който е бивш кмет на селото.
Трудно е да се каже със сигурност кога в Кайряк започват да се заселват българи и от кои краища на страната идват те. Според един от най-видните специалисти по история на Добруджа през Възраждането – Велко Тонев, селото е било едно от будните в последните години на робството.
Още през 1870 г. тук е открито българско училище. Днешните жители на Каменци помнят, че са потомци на българи от Беломорска Тракия, побягнали от родните си места, за да се спасят от турските зверства. За известно време са се заселили в старозагорското село Главан, откъдето пристигат в Добруджа. Затова и ни наричат главанци, споделя Димо Парев.
След Освобождението местното училище е носило името “Кирил и Методий”. Закрито е през 70-те години заради липса на деца. Допреди 30 години в Каменци е функционирало и читалище.
През Първата световна война селото дава пет жертви. Един от местните жители – Коста Димов Костов, редник от Осми пехотен Приморски полк, загива в Добричката епопея. Още двама умират на Добруджанския фронт – Господин Митев Иванов и Продан Добрев Проданов. Вълко Михалев Георгиев и Никола Иванов Рибаров оставят костите си на височината Яребична в Македония. Селото получава българското си име – буквален превод от турското название през 1942 г. До 1959 г. Каменци е било в Добричка околия. Тогава в селото са живеели 860 души. Имаше много млади хора,
ставаха невероятни забави. В църквата се извършваха по 15 венчавки на ден. От околните села идваха за булки тук, разказва Димо Парев.
През 70-те и 80-те години на миналия век селото започва бързо да запустява. Хората се изселват в Тервел и Добрич и към центровете на тогавашните Аграрно-промишлени комплекси, където са можели да си намерят работа. Днес в Каменци живеят 36 души. Всички са пенсионери.
Отправяме се към храма “Свето Вознесение Господне”. Църквата е отворена през целия ден. В двора й е погребан първият свещеник, служил тук – отец Трифон. В едно от помещенията откриваме струпани свидетелства за Свето кръщение. Сред тях откриваме и регистър за кръщенета и погребения, извършени в храма от началото на миналия век. На първата му страница четем “За селата Кайряк /Средище/, Бей бунар /Средище/, Голям Караач /Брестница/, Арабаджии /Коларци/, Соеклий /Ангеларий/, Караджа-ат /Сърнец/, Аратмаджа /Попросаново/, Екинджик /Посев/. Разбираме, че това е била енорията на храма. Последните страници от регистъра са изписани на румънски език. Учудени сме, че намираме тези ценни документи тук – изложени на праха, застрашени от църковните мишки. Със сигурност Доростолската и Червенска митрополия би могла да намери по-подходящи помещения за съхранението на архивите от храма, за който вече никой не се грижи. Богослужебните книги, които са се ползвали допреди няколко години, а сега са оставени на произвола на съдбата, също са много стари. Откриваме и “Черковно пение” на издателство “Христо Г. Дановъ”, издадено вероятно в края на 19-и век. Стари книги намираме и в олтара на църквата. Сред тях са произведения на Васил Друмев. Старият скрин в олтара явно е своеобразната библиотека на селото. Там са подредени около 100 книги и списания. Излизаме от храма, впечатлени от добре запазените икони и стенописи, но и притеснени за съдбата на ценните книги и архиви.
Тръгваме по улиците на селото. Над една от портите виждаме да се развява знаменце “Свобода или смърт”, което скоро се предлагаше заедно с един от централните вестници. Макар и не автентичен, байракът се съчетава идеално с атмосферата на старите къщи. От една от къщите се носят арии от операта на Верди “Аида”. Виждаме много полуразрушени сгради. Преди 10-15 години къщите тук са се продавали по стотина лева. Купуваха ги, за да вземат дървения материал и дяланите камъни, които продаваха. Така много къщи изчезнаха, разказват местните хора. В момента имот в Каменци струва 15-20 000 лв.
Стигаме и до комплекс от четири основно ремонтирани и реконструирани къщи. Запазен е автентичният им вид. Разбираме, че предприемач от Добрич възнамерява да развива тук селски туризъм. Наблизо се строи и механа. Явно това е шансът на живописното село. Туристите биха могли да съживят района …